АНАЛИЗ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА ПЪТНИЦИТЕ НА БАЗА ЦИФРОВИ ДАННИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОДОБРЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА ТРАНСПОРТНИТЕ УСЛУГИ

Общественият градски транспорт отдавна се е превърнал в нещо повече от обикновена услуга – той е лицето на съвременните градове, а многообразието от възможности за придвижване все по-често се превръщат в поле за експерименти и нововъведения. Зад видимата част от тази система обаче, стои сериозен обем от информация, изследвания и правила, които позволяват да се структурира транспортната система по начин, който да удовлетворява нейните ползватели.

Отговорът на въпросите „Удовлетворява ли в момента обществения транспорт потребностите на пътниците?“ и „Как могат наличните услуги да бъдат подобрени в бъдеще?“ се съдържа в поведението на ползвателите. В тази връзка партньорите по проект ИНОЕЪР от Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ проведоха „Анализ върху поведението на пътниците“ спрямо съществуващите услуги и възможностите то да бъде отразено в процеса на усъвършенстване на градския транспорт.

„Поведението на пътника е начинът, по който пътникът мисли, чувства, разсъждава, прави преценка и избира различни продукти и услуги, пряко свързани с неговото пътуване.“ Всички тези компоненти могат да бъдат взети под внимание в рамките на анализ върху поведението на пътниците. Тъй като структурираните данни могат да се използват в много голям брой модели, анализът на Пловдивски университет се базира основно на цифрова информация, достъпна от исторически бази данни и времеви редове за местоположението на транспорта (GPS информация), както и продажби на билети (информация за билети, както и предпочитан тип билети).

Проучването обединява информация от различни източници – данни за местоположението на отделните превозни средства, предварителни графици, натоварвания и поток от пътници по спирки и часови пояси, анализ на трафика и задръстванията, за да предостави интегрални измерители за качеството на предоставяните услуги. Проследяването на тези показатели и съобразяването на графиците и разписанията на градския транспорт с тях е възможност той да се адаптира към изискванията на потребителите и да задоволява по-добре техните потребности. Важна особеност на използвания подход е, че всеки от измерителите се променя спрямо динамичната градска обстановка. Това означава, че динамиката на подбраните показатели е също толкова важна, колкото техните абсолютни стойности, защото дава възможност да се действа проактивно и потенциалните проблеми да се решават преждевременно.

Анализът на поведението на пътниците показва, че имат най-голяма нужда от надеждност и сигурност при избора си на транспорт. Несигурността за времето на пристигане, заминаване и продължителност на пътуване с превозното средство предизвиква у ползвателите чувство за безпокойство.

Специфичен проблем, който е разгледан в проучването е моделирането на закъсненията на градския транспорт. Използването на случайни процеси, които допускат скокообразни промени в наблюдаваните стойности позволява да се обхванат критичните случаи, при които вследствие на неочаквани събития, като аварии, инциденти или резки промени в трафика, се увеличават драстично разминаванията с предварителния график. Получените модели позволяват да се установят критичните участъци по отделните маршрути и да се предприемат превантивни мерки в случаите, когато вероятността за следващо голямо закъснение нарасне. Освен това, последващите реакции спомагат за натрупването на информация и обогатяването на моделите и дават възможност за цялостна оптимизация на транспортните схеми.

Резултатите от анализа ще допринесат за вземането на решения относно въвеждането на „зелен обществен транспорт при поискване“ и за тестването на модел такса „задръстване“ – мерки за подобряване качеството на въздуха, които ще бъдат приложени в рамките на проект ИНОЕЪР.

Пълният анализ можете да намерите на английски език тук.

Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.

НАУКА И ИНОВАЦИИ ЗА ПО-ДОБРО ТЕРИТОРИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

От началото на тази година, АРС заедно с фондация „Приложни изследвания и комуникации“ изпълнява проекта „Лидерство за териториално развитие чрез отговорни наука и иновации.“ Финансиран по програма „Хоризонт 2020,“ проектът цели да разработи стратегия и план за действие за бъдещото приложение на принципите на отговорните научни изследвания и иновации (responsible research and innovation, RRI) в развитието и управлението на иновационната екосистема на участващите територии (София, Талвил (Швейцария), Сабадел (Испания), Западна Македония в Гърция).

Политиките, върху които се фокусира работата по проекта в Столична община, включват подкрепа за иновации, цифров преход и нови умения, младежка заетост и предприемачество, устойчиво градско развитие. В досегашните проучвания – интервюта с експерти, фокус група, уъркшоп, се идентифицират различни области на изработването, изпълнението и оценката на посочените политики, които могат да се подобрят чрез засилена ангажираност на гражданите, по-ефективно сътрудничество между общинските власти, университетите, бизнеса, неправителствения сектор, по-компетентно използване на резултатите от научни изследвания в поставянето на дългосрочни приоритети за устойчиво градско развитие, и т.н. На 15 юли АРС и фондация „ПИК“ организираха уъркшоп, в който участваха представители на научноизследователската и иновационна екосистема, бизнеса, общинската администрация и НПО. В работни групи, посветени на всяка от политиките, участниците предложиха стратегически и практически мерки, които да залегнат в бъдещите политики за подкрепа на иновациите, за дигиталния преход, за младежката заетост в София. Тези предложения ще бъдат интегрирани в новата визия за развитие на града, която ще се разработи по проекта в следващата година.

Повече информация за резултатите от проведените проучвания и за предстоящи дейности можете да намерите на уебсайта на проекта, https://www.rri-leaders.eu/, на сайта на АРС и на фондация ПИК.

СОФИЯ Е ЕДИН ОТ ЧЕТИРИТЕ ГРАДА ФИНАЛИСТИ ЗА „ЕВРОПЕЙСКА ЗЕЛЕНА СТОЛИЦА“ 2023

София е сред финалистите в конкурса „Европейска зелена столица“ за 2023 с резултат от 44 точки. Към момента градът се класира на второ място сред четирите финалиста като в съревнованието са участвали общо 16 европейски града. Това е финалната стъпка от процеса на избиране на победител. София ще представи на международно жури още по-подробно сериозния си ангажимент към създаване на устойчиво градско развитие като се стреми да покаже, че може да бъде модел за подражание на други градове. Стратегията за комуникация и ангажиране на гражданите на София е един от критериите, по които столицата ще бъде оценена в надпреварата за първото място.

Кандидатурата на София за „Европейска зелена столица“ е изготвена от проект „Зелена София“ на Асоциация за развитие на София. В нея са описани подробно стъпките за подобряване на ситуацията с някои от най-належащите проблеми – качеството на въздуха, намаляване на акустичното замърсяване, както и управлението на отпадъците. Сред проектите с голям принос за високата оценка е ИНОЕЪР, който цели подобряване качеството на въздуха чрез иновативни подходи.

София ще се бори за първото място на тазгодишната „Европейска зелена столица“ с още три финалиста: Хелсингборг (Швеция), Краков (Полша) и Талин (Естония). Победителят влиза в ролята на „посланик на промяната“, който мотивира и вдъхновява други градове в Европа и по света, чрез насърчаване споделянето на знания и опит и стимулиране на иновациите. Победителят има задачата да покаже, че зелените градове се представят по-добре не само в екологично, но и в икономическо и социално отношение.

„Радвам се да видя, че въпреки тези предизвикателни времена, европейските градове поемат водещата роля в подобряването на градската си среда“ сподели Вирджиний Синкевичюс, Комисар по околната среда, океаните и рибарството. Победителят за титлата „Европейска зелена столица“ 2023 ще бъде обявен на официалната церемония по награждаване, която ще се проведе на 9 септември в Лахти, Европейската зелена столица за тази година.

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН ЗА УЧАСТИЕТО НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА В КОНКУРСА “ЗЕЛЕНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА” 2023 Г.

На 6 юли 2021 г. Европейската комисия оповести резултатите от експертната оценка на документацията подадена от общинските администрации през октомври 2020 г., с която те се сътезават за отличието Зелена столица на Европа 2023 г. Така за първи път София намери място сред финалистите, заедно с градовете Талин (Естония), Краков (Полша) и Хелсингборг (Швеция).

В тази връзка екипът на проект "Зелена София" изготви информационен бюлетин, с който цели да разясни целите на конкурса, процесите обвързани с него и данните подадени в кандидатурата на София. Документът може да бъде изтеглен от този линк.

СПОДЕЛЯНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА БИЗНЕСА В ПРЕХОДА КЪМ КРЪГОВА ИКОНОМИКА

Асоциация за развитие на София (АРС), Клийнтех България - Регионален хъб мениджър за България на Европейския институт за иновации и технологии - КИК Климат и Национален център по обществено здраве и анализ към Министерството на Здравеопазването организираха събитие на тема „Кръгова икономика – Възможности и перспективи за бизнеса в България“.

Събитието се проведе на 7 юли 2021 г. в сграда Бизнес Инкубатор на София Тех Парк и беше открито от Марияна Хамънова – изпълнителен директор на Клийнтех. Снежина Гъбова от АРС представи дейностите на Асоциацията и по-специално работата по проекти ИНОЕЪР, ЦИЦЕРОНЕ, ТРАНСФРОМ и CityZen.

Експерти по съответните теми представиха кръговата икономика през призмите на националните приоритети, биоикономиката и политиките на Европейския съюз. Г-н Желяз Енев от Министерството на икономиката говори за мястото на кръговата икономика в Стратегията за МСП 2021-2027 г. и представи процеса на актуализация на новата Стратегия за интелигентна специализация на България 2021-2027 г.

От своя страна, Проф. Красимира Кънева, Селскостопанска академия, изтъкна развитието и тенденциите в биоикономиката и селскостопанския сектор в България. Като финал, Др. Бернард Гиндроз, N- Able – Франция, представи чрез видео връзка от разстояние инструментите и политиките на сближаване за подкрепата на Европейския съюз в прехода към кръгова икономика.

Това е първото от поредица събития, организирани от Регионалния хъб на КИК Климат в София. Следващите събития са планирани за септември и октомври - следете нашата страница за повече информация и как да се включите в тях.

С подкрепата на: