В момент, когато изпълнението на стратегията “София – творческа столица 2013 – 2023” подлежи на оценка и започна разработването на нова рамка за следващите десет години, кметът на София Йорданка Фандъкова, Малина Едрева, председател на Комисията по култура, образование и културно многообразие към Столичния общински съвет, и Асоциация за развитие на София се срещнаха с представители на Националните културни институти на ЕС в България. В рамките на открит и прозрачен процес за разработване на насоки, които поставят изкуството и културата в сърцевината на цялостното градско развитие, представителите на културните институти и екипът по културна стратегия обсъдиха приоритетите на културната политика и възможностите за дългосрочно сътрудничество.
Специален акцент в дискусията беше предстоящият Европейски иновационен кампус на 8-9 юни 2023 г., който ще се проведе в София под патронажа на Eврокомисаря по иновациите, изследванията, културата, образованието и младежта Мария Габриел и кмета на София Йорданка Фандъкова.
Друга важна тема в разговорите беше установяването на национално партньорство за култура и творчество, съобразено с новите европейски политики – Новият европейски Баухаус, Новата европейска програма за иновации, Пактът на уменията и други – за генериране на споделена енергия и ангажираност за активно присъствие на eвропейско ниво в сферата на изкуството и културата, партньорство с новосъздадения КИК Култура и креативност, съвместно разработване на проекти и оползотворяване на други възможности за развитие на сектора.
Асоциация за развитие на София проведе пореден семинар за дизайн на институциоален модел на Център за компетенции в сферата на социалните иновации в Благоевград през тази седмица.
Домакин на събитието бяха NaChe Academy, а в него се включиха представители на местни неправителствени организации, социални предприятия, културни институции и студентски сдружения.
Семинарът включваше лектори от Асоциация за развитие на София и Министерството на труда и социалната политика, а ролята на модератор изпълняваше Хермина Емирян. Събитието започна с представянето на проекта „Социални иновации плюс – центрове за компетенции” и проучването на Асоциация за развитие на София и нейните партньори от консорциума SI PLUS за различните дефиниции на понятието „социална иновация“, установените нужди от социални иновации на национално ниво, добрите примери за вече съществуващи центрове от три държави в Европа – Португалия, Франция и Полша, и вдъхновяващите практики в сферата от българска страна.
Румен Донев от Министерството на труда и социалната политика сподели на участниците за основните приоритети на МТСП в сферата на социалните иновации и инструментариума, с който разполага ведомството за подпомагаме на социални предприятия.
В дискусионните панели от семинара участниците обсъдиха възможните целеви групи на такъв център, какви трябва да са приоритетните тематични области на работа, както и какви дейности трябва да извършва той през първата година, както и до края на третата година на работата и развитието му. Бяха обсъдени и възможните форми на управление и юридическите измерения на такъв хъб.
В края на събитието бе представена и платформата social-innovations.club, която вече е достъпна за всеки и представлява най-новото дигитално пространство за социални иновации в България.
Проектът се финансира от Европейската комисия, Европейския социален фонд и Европейската програма за заетост и социални иновации.
През изминалата седмица 5 делегати от Семаранг, провинция Централна Ява, Индонезия, бяха на специална учебна визита в София, която се организира от програмата за Международно градско и регионално сътрудничество (IURC), финансирана от Европейския съюз. Те бяха посрещнати от г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, г-н Дончо Барбалов в качеството му на заместник-кмет по направление “Транспорт и градска мобилност”, г-н Иван Николов, директор на дирекция “Транспорт” към СО и г-н Методи Аврамов, директор “Стратегии, иновации и международни проекти” в столичния Център за градска мобилност. От страна на Семаранг делегацията включваше представители на местната власт в Семаранг, на програмата IURC и на Асоциацията на индонезийските общини (APEKSI).
Една от целите на визитата бе да проучат спецификите на трамвайния транспорт и по време на 4 дневното си посещение, представителите на партньорския град имаха възможност да се запознaят много подробно с напредъка на София в сферата на устойчивата мобилност и в частност - трамвайния транспорт. Делегатите присъстваха на представянето на 14-те нови нископодови трамваи, които ще обслужват линии № 4, № 5 и № 18 по бул. “Цар Борис III”. Също така се повозиха на един от новите трамваи, както и на ретротрамвая. Посетиха трамвайното депо в Красна поляна и Главния диспечерски център за контрол и управление на трамвайния транспорт, където имаха възможност в реално време да проследят движението на трамвайните влакове, които се движеха в този момент с 95% точност спрямо графика си.
Г-н Мухамад Хадик, Съветник по въпросите на управлението на регионалния секретар на град Семаранг, сподели, че още с пристигането си на летището е бил впечатлен от организацията на транспорта и контрола на трафика в София. Това впечатление у делегатите се затвърди и след възможността им да посетят няколко центъра за управление на различните видове транспорт в столицата.
Още в първия ден те посетиха Центъра за контрол на трафика, където инж. Димитър Петров, директор на дирекция „Управление и анализ на трафика", в реално време им показа как се управлява светофарната уредба, камерите на територията на Столична община и отговори на въпросите им. Може би най-впечатляващ откъм мащаб и функционалности за делегатите бе Диспечерският център за управление на метрото в София.
Представителите на Семаранг живо се интересуваха и това как функционира системата за паркиране и зонирането й. Това за тях е потенциално поле за партньорство и черпене на опит от добрите практики и научените уроци при прилагането зоните за паркиране в София.
Друга сфера на интерес от страна на международните делегати беше как местната власт би могла да си партнира с гражданите и да работи съвместно с тях, така че да постига добри резултати. В рамките на срещите бяха дадени примери как в момента в София на базата на обратната връзка и прякото участие на жителите могат се събират голяма базата данни и препоръки. Пример за това бе даден с приложението, създадено по проект INNOAIR - SofiaCoin, както и предстоящите дейности по мониторинг на въздуха чрез гражданско участие по проекта COMPAIR.
Г-н Хадик сподели желанието си да има подобни проекти, стимулиращи гражданската активност и в Семаранг, за да може гражданите да са партньори на общината в решаването на проблемите и предизвикателствата пред града.
Ключова бе срещата на делегатите с г-н Владимир Томов – председател на Съвета по инвестиции към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), както и с екипа на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ) в лицето на г-жа Мария Христова, главен изпълнителен директор, и г-н Виктор Гусев, началник отдел “Инвестиционен анализ”. Те дадоха ценни съвети как може да бъде продължено партньорството между София и Семаранг на ниво бизнес и инвестиции в големи инфраструктурни проекти.
В последния си ден в София делегатите имаха възможност да обсъдят в детайли впечатленията си от проведената визита и да очертаят следващите стъпки на партньорство, водени от г-н Пабло Гандара, ръководител на екипа на програма IURC за Азия и Австралазия, Севдалина Войнова, програмен директор на Асоциация за развитие на София и Елица Панайотова, координатор на проект Зелена София, които са партньор по този проект.
Двата града имат много допирни точки и поле за съвместни проекти. Индонезийският град има какво да сподели за вече прилаганата от тях ниско-емисионна зона, регулации и мерки за ежеседмични дни и нощи без автомобили. София, от своя страна, би могла да предложи съдействие при осъществяването на трамвайния проект в Семаранг, тъй като тя е една от малкото столици в Европа, които са запазили в голяма степен и продължават да развиват трамвайния транспорт - един от най-екологичните, но и сложни за поддръжка видове градски транспорт.
----------------
Относно IURC
Финансирана от Европейския съюз, програмата за международно градско и регионално сътрудничество (IURC) насърчава сътрудничеството между градовете за устойчиво градско развитие и изгражда партньорства между градовете от ЕС и извън ЕС. Участващите местни власти имат възможност да изпълняват пилотни проекти, включващи научните среди, гражданско общество и бизнес партньори. IURC допринася за целите на Новата програма за градовете на ООН, Програмата 2030 (ЦУР), Програмата за градовете за ЕС и приоритетите на Европейската комисия за „По-силна Европа в света“ с Европейската зелена сделка и NextGenerationEU (след COVID -19 план за възстановяване). IURC се прилага в девет страни в Азия и Австралия: Австралия, Индия, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Тайланд и Виетнам. В България IURC обединява столицата на България София с двата азиатски града, а именно Седжонг в Република Корея и Семаранг в Индонезия.
Проектът INNOAIR ще проведе своята финална конференция на 18 май 2023 година в София Хотел Балкан. Събитието ще има за цел да обобщи всички резултати и научени уроци от проекта, който вече трета година активно развива градската мобилност в София и осигурява един по-справедлив зелен преход.
На конференцията ще бъдат представени и обсъдени иновации, развити и тествани в рамките на проекта, като градски транспорт при поискване, въвеждане на нискоемисионна зона, пътна карта за въвеждане на такса задръстване и други. Ще имаме възможност да сравним напредъка на София с усилията на други градове и да потърсим начини за трансфер на работещи модели.
Ще погледнем на резултатите от ИНОЕЪР и през перспективата на университетите, на гражданите, които ползват новите транспортни услуги, на участниците в студентски състезания и хакатони, на бизнеса.
В рамките на конференцията ще има и изложение на други проекти, изпълнявани от Столична община в областта на устойчивата мобилност и чистия въздух.
Непосредствено след конференцията ще има и възможност за посещение на място и пряко запознаване с транспорта при поискване, зоната с ниски емисии и аналитичната система за актуализиране разписанията на градския транспорт.
Можете да се регистрирате за участие тук!
Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.
Клийнтех България, Фондация Reach for Change България, Български център за нестопанско право, Фондация BCause, Бизнес институт и Асоциация за развитие на София имат честта да Ви поканят да се включите в събитието „Бъдещето на социалните иновации в България“, което ще се състои на 28.03.2023 г. в зала Преслав (хотел Хемус, бул. "Черни връх" № 25) от 9:30 до 12:00 ч.
Събитието ще представи значимостта на темата за социалните иновации, залегнали като приоритет в стратегически документи на европейско и национално ниво. Ще бъде поставена на преден план ключовата и стратегическа роля на националните центрове за компетенции в сферата на социалните иновации, като един от двигателите на подобни иновации и звено, обединяващо екосистемата в отделните държави и цяла Европа. Представители на консорциумите Facilitating United approaches to Social innovations in Europe (FUSE) и Social Innovation Plus - Competence Centres (SI Plus) ще представят резултати постигнати през последните две години, фокусирай се върху нужди и тенденции в екосистемата на социалните иновации в България, също така дейности и модел на управление на бъдещия Национален център за компетенции в сферата на социалните иновации.
Ще се радваме да се видим и да обсъдим бъдещето на социалните иновации в България и Европа.
Прилагаме програмата на събитието.
Поради ограничения брой на местата, е необходимо да потвърдите Вашето участие до 24.03.2023 г. (петък) чрез регистрация на следния линк: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLScqa0BO792M6ysrH5HXUVnpYZKH0jg4hnFvvy4ITJjh8ieGZQ/viewform?usp=share_link
Проектът се финансира от Европейската комисия, Европейския социален фонд и Европейската програма за заетост и социални иновации.
Представители на Столична община, Националното сдружение на общините в България, РЦСИ „Топлоцентрала“, НПО Портал, ЕИТ „Култура и креативност“, Дерида данс център, Българска музикална асоциация, Гьоте Институт, културни институции и организации се включиха в дискусията "Предизвикателството "Достъп до култура" в национални и регионални измерения“. Събитието бе част от и обсъжданията на новата стратегия за културата на София до 2023 г. Бяха представени и данните от първото от поне 7 години национално представително изследване сред българските граждани. Според него 52% от българите не са посетили нито едно културно събитие през изминалата година, а най-високият процент от посещавани събития е “заведение с жива музика”. Данните сочат още, че 41% не са чели нито една книга през изминалата година, а само 0.10% от българите са заявили, че са посещавали фестивали над 12 пъти за 2022 г. Над 80% от населението над 55 г. не са посещавали нито веднъж кино през миналата година.
Националното представително изследване е проведено от социологическа агенция Маркет Линкс през януари 2023 по поръчка на Сдружение “Фабрика за идеи” в рамките на проекта “Право на култура”, финансиран от НФК по програма Възстановяване и развитие на частни културни организации. Диана Андреева от Обсерваторията по икономика в културата представи конкретни препоръки за насърчаване на участието на хората в културни дейности на национално, регионално и местно ниво. Сред тях са въвеждане на „валчери за култура“, създаване на програма „достъп до култура“ в програмния бюджет на Министерството на културата, въвеждане на „културен паспорт“ за ученици и студенти от 6 до 26 годишна възраст и др.
Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че някои от препоръките могат да бъдат заложени в културните политики на Столична община и по този начин градът отново да е новатор в прилагането на успешни модели, които после да се разпространят и в други населени места. София продължава да е единственият град в страната, който има и прилага стратегия за културата, в която един от приоритетите е „Достъп до култура“. Такава няма и на национално ниво. В момента работна група подготвя новият стратегически документ, който ще обхване времето до 2033 година.