ИНОВАТИВНИ МЛАДЕЖКИ ПРОЕКТИ В SOFIALAB

Асоциация за развитие на София предприе още една малка стъпка в насока зелени политики, устойчиво развитие и дигитализация като подкрепи дейността на два проекта от „Академия за визионери“ – формат, организиран от Столична община и дирекция Спорт и младежки дейности.

На 25-ти септември 2021, с подкрепата на Асоциация за развитие на София, в SofiaLab се състоя първото събитие на младежките организации VODORASLO и Stolichna H2O, които са финалисти в първия сезон на „Академия за визионери“ , категория „Екология и градска среда“. Екипът на двата проекта се състои от четирима младежи, обединени от желанието за стъпка напред към промяна в качеството на живот в обществото.

Проектът VODORASLO е насочен към качеството на въздуха в затворени пространства посредством комплект „Направи си сам“ биореактор с микроводорасли. Целта е демократизиране на устройството, което е сведено до екзистенциалния минимум, така че да е достъпно за възможно най-много хора. Един океан в буркан.

Екипът представи VODORASLO, а участниците сглобиха 15 биореактора в SofiaLab, всички заедно дискутираха множество проблеми, свързани с качеството на въздуха, потреблението на пластмаса, водните ресурси на София, навиците и това как да бъдем с по-нисък въглероден отпечатък.

VODORASLO са раздали общо 75 биореактора на 25 гимназии. Заедно с помощта на дирекция „Спорт и Младежки дейности“, пилотно са инсталирани в класните стаи, като в някои класове са проведени демонстрации за сглобяването и поддържането на устройствата.

Проектът Stolichna H2O напомня за богатите минерални ресурси в София и по-конкретно чешмите в града. На събитието беше актуализирана дигиталната карта в Столицата чрез доброволческа акция, която се проведе присъствена и в онлайн форма, като всеки доброволец отбеляза в онлайн формуляр състоянието на чешмите в районите, за които няма информация.

Цел на проекта е и използването на по-малко пластмасови бутилки, чрез изграждане мрежа от магазини и търговски предприятия, които безплатно биха налели вода на посетителите. Самите места, където това може да се случи ще бъдат маркирани със специален стикер на Stolichna H2O. До края на месец Октомври ще заработи и официалният сайт на проекта: www.stolichnah2o.com, където ще е дигиталната карта с чешмите в София, полезен блог със статии на екологична тематика, както и интервюта с експерти. Чрез обединяване на усилията с „Чешмите на България“ и Zero Waste, проектът се стреми към по-ниско потребление на пластмаса.

Следващите стъпки на проекта са насочени към разрастването на мрежата от предприятия, възможност за подаване на сигнал за различни типове повреди, както и по-лесен диалог между гражданите и районните Общински администрации.

Екипът на VODORASLO ще работи върху втори прототип до края на 2021г., базиран на обратната връзка от всички деца, учители, експерти и участници в проекта, като предвиждат през пролетта на 2022г., заедно със Stolichna H2O да направят по-мащабно събитие, на което да се представи Биореактор 2.0, нова доброволческа акция дискусия с експерти пред широка публика и интересни игри, обвързани с екологията.

Асоциация за развитие на София ще продължи да подкрепя дейността и на двата проекта.

НА 24 СЕПТЕМВРИ 2021 СЕ ПРОВЕДЕ ОНЛАЙН СЕМИНАР НА ТЕМА „МОДЕЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ“

Замърсеният въздух в градска среда е проблем в глобален мащаб. Както краткосрочното, така и дългосрочното излагане на хора, особено от уязвими групи като деца и възрастни, на замърсен въздух може да причини дразнене, възпаление, алергии и да доведе до намалена белодробна функция, респираторни инфекции, астма и др.

А микроскопичните частици потенциално могат да навлязат и в кръвообращението и да нанесат сериозни щети върху човешкото здраве. Мръсният въздух влияе и върху природните екосистеми и биологичното разнообразие, върху сгради и културно наследство, върху климата и много други сфери.

Поради тази причина проект ИНОЕЪР работи в насока подобряване качеството на въздуха чрез прилагане на различни мерки. Освен предстоящото въвеждане на зелен обществен транспорт при поискване, зони с ниски емисии, зелени коридори и такса „задръстване“, мерките включват осигуряването на добра информираност на широката общественост по темата.

На семинара, организиран от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в рамките на проект ИНОЕЪР, който се проведе на 24 септември, бяха засегнати редица въпроси, свързани с измерването, моделирането и прогнозирането на концентрациите на различни замърсители във въздуха. Събитието събуди интереса на над 40 участници от различни сфери на дейност. Лекторите от НИМХ отговориха на множество въпроси и предизвикаха оживена дискусия.

Участниците се запознаха с основните фактори, играещи роля при разпространението на замърсители в атмосферата, научиха защо са ни необходими числени модели за изучаването и прогнозирането им, както и какви видове модели се използват у нас и по света и кои са главните им компоненти.

Интересно за включилите се бе, че битовото отопление, трафикът и промишлените предприятия в града и около него са основните групи източници на емисии на замърсители в градските райони. Те разбраха повече за особеностите в разпространението на замърсители в застроена среда и с какво те се отличават от разпространението над равнинна територия, както и защо някои модели работят в реално време, а други се „задействат“ в определени срокове или за специфични задачи.

Беше обсъдена и темата за химическото време – какво представлява, как и за какви срокове напред се прогнозира. Информация за последното може да ce намери на интернет страницата на НИМХ на следните линкове: http://info.meteo.bg/cw2.1/ за райони Европа, Балкански полуостров и България, и http://info.meteo.bg/cw2.2/ за България, София-област и София град. Освен това, участниците се запознаха с разработената от и поддържана от НИМХ система за следене разпространението на радиоактивен облак от авария в някоя от 36-те ядрени централи в цяла Европа http://info.meteo.bg/BERS/.

Бе разяснено и какво е система за „управление“ на качеството на атмосферния въздух (КАВ), как действа и какво ни дава такава система, както и какви са сходствата и разликите между системата за „управление“ и програмата за подобряване на КАВ.

Участниците разбраха на какъв принцип е изградена системата за прогноза на замърсяване с фини прахови частици за Столична Община, както и какви статистически подходи и методи са използвани при реализацията ѝ.

Тема на разговор беше също влиянието на сградите и други наземни съоръжения върху разпространението на замърсители и защо едни и същи модели за дифузия на замърсители не могат да се прилагат директно за градска среда и за по-големи райони.

Заинтересованите получиха информация за това какви са ползите от авангардните модели и тяхното приложение при моделиране на замърсяването в градска среда, както и как се тестват и интерпретират резултатите от подобни модели.

За финал, участниците научиха кои са оперативните модели на Европейски и световни центрове с информация за замърсяването на въздуха и получиха информация къде могат да разгледат визуализация на различни параметри и данни.

Ако гореспоменатите теми представляват интерес за вас, но не сте успели да се включите в събитието, имате възможност да разгледате всички представени презентации тук:

- АВАНГАРДНИ МОДЕЛИ С ОТЧИТАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГРАДСКАТА СРЕДА, Антон Петров, НИМХ

- СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ (КАВ) В ГРАД ПЛОВДИВ, Димитър Атанасов, Национален институт по метеорология и хидрология

- МОДЕЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В ГРАДСКА СРЕДА, Димитър Атанасов, Национален институт по метеорология и хидрология

- БЪЛГАРСКА СИСТЕМА ЗА ПРОГНОЗА НА ХИМИЧЕСКОТО ВРЕМЕ, Димитър Сираков, НИМХ

- МОДЕЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ, Димитър Сираков, НИМХ

- ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИ § СВЕТОВНИ ЦЕНТРОВЕ ЗА КАВ, доц. д-р Емилия Георгиева, НИМХ

- СИСТЕМА ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ ЗА РАЙОНА НА СОФИЯ

Замърсяването на въздуха е комплексен и сложен проблем изискващ задълбочени и многостранни изследвания, както и съвместните усилия на различни групи експерти, политици, бизнесмени и обикновени хора. Необходими са подходящи мерки и политики за справяне с проблемите с качеството на въздуха в градовете, както и участието на гражданите във всички нива на процеса. В тази връзка екипът на ИНОЕЪР ангажира всички заинтересовани страни във взимането на решения за справяне с проблема и прилага необходимите мерки за постигане на измерими резултати.

Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.

ИНОЕЪР ДОПРИНАСЯ КЪМ ТЕМАТА "ИНОВАЦИИ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ" НА СТРАТЕГИЯТА НА ЕС ЗА ДУНАВСКИЯ РЕГИОН

Какво е общото между проект ИНОЕЪР и Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR)?

Стратегията на ЕС за Дунавския регион се състои от 12 приоритетни области като една от тях е мобилността, но сред тях са също изграждането на капацитет, знания и др. Иновациите и дигитализацията обаче са определени като неизменна част от развитието на всички области. Опитът на иновативния проект ИНОЕЪР показва, че усъвършенстването на мобилността не би било възможно без използването на цифрови данни, но и че не бива да се пренебрегват други значими фактори. Такива са положителната обществена нагласа, която се постига чрез добра информираност, както и включването на широк кръг от заинтересовани страни.

На 22-ри септември се проведе конференция на тема "Иновации и дигитализация", организирана от Словашкото представителство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, която събра над 170 експерти от публичния и частния сектор. Проф. Станимир Кабаиванов от Пловдивския университет представи проекта ИНОЕЪР като пример за проект, превръщащ София в умен град. Той акцентира не само върху неговата иновативност и високотехнологична работа с огромни масиви данни и изкуствен интелект, но и върху научените до момента уроци от цялостната работа.

По време на дискусията експерти потвърдиха, че ще вземат под внимание препоръките на София за по-голяма гъвкавост в измерването на индекса на иновациите, представян в Сравнителния анализ на европейските иновации. Освен това споделиха, че осъзнават нуждата от все по-задълбочена обмяна на знания и опит, особено на негативен такъв, за да се избегне повторение на вече допуснати грешки. Холистичният подход, който екипът на ИНОЕЪР използва, беше определен като ключов за постигането на устойчива екосистема.

Повече за събитието можете да научите ТУК. Подобна програма на конференцията можете да разгледате ТУК. Презентацията, която проект ИНОЕЪР представи е достъпна ТУК.

Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.

ИНОЕЪР – ЧАСТ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА СЕДМИЦА НА МОБИЛНОСТТА

"Придвижвайте се устойчиво. Бъдете здрави" - мотото на Европейската седмица на мобилността, което е и двигател на множество дейности по проект ИНОЕЪР още от самото начало на проекта.

Гражданите на София проявиха голям интерес към събитията, които се проведоха в рамките на Европейската седмица на мобилността, а по време на тях и към проекта ИНОЕЪР.

В началото на седмицата на мобилността, на 16-ти септември започна и новата кампания с кауза в столицата - "1 кола по-малко". Кампанията активно насърчава използването на градски транспорт, пешеходно и велосипедно придвижване, тротинетки и други алтернативи на автомобила. Тя се провежда в социалните мрежи и представлява публикуване на селфи с текст #team1carless в деня, в който публикуващия не използва автомобил. Всеки включил се в кампанията предизвиква още двама свои приятели да направят същото. Кампанията бе стартирана от ръководителя на проект ИНОЕЪР – Кристиан Кръстев и успешно привлича все повече популярни личности към зелената кауза.

На денят на София, 17-ти септември, ИНОЕЪР се включи в интерактивно обучение за безопасност на движението по пътищата, организирано съвместно с Район "Панчарево" Столична община и Съвет по безопасност на движението на децата в София. Малките научиха, че карането на колело е полезно не само за тях, но и за околната среда и че не бива да губят стимула си да останат велосипедисти, когато пораснат. А техните родители се запознаха с предстоящото въвеждане на зелен обществен транспорт, чийто маршрут ще се определя от търсенето на потребителите, както и със системата за „лоялни зелени граждани“. Тя ще представлява мобилно приложение за измерване на изминатото разстояние от пешеходци и колоездачи, като най-активните потребители ще получават подходящи стимули, а най-използваните вело и пешеходни трасета ще имат приоритет в инвестиционната програма на Столична община.

21-ви септември бе денят на отворените врати в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, където гражданите имаха възможност да разгледат експозиция на превозни средства. Освен това, в същия ден, след предварителна регистрация, желаещи посетиха и тренажора за обучение на машинисти в депо Земляне. Двете събития дадоха възможност на любителите на транспорта да надникнат „в кухнята“ на Столичен автотранспорт.

В последния ден на Европейската седмица на мобилността, 22-ри септември, традиционно се проведе Велошествие, организирано съвместно с Посолството на Дания в България. Преди да тръгнат по определения маршрут, всички присъстващи научиха повече за ИНОЕЪР и предстоящото въвеждане на Зелените коридори в София. Зелените коридори ще позволят на гражданите да намерят как могат да достигнат до определена точка на центъра с най-малко въздействие върху качеството на въздуха и по най-екологичния начин, използвайки зелен транспорт. По същото време из София се движеше ретро трамвай, който представлява атракция за столичани. Докато се движат в превозно средство от миналия век, пътниците научиха повече за бъдещето на градския транспорт в София в лицето на зеления обществен транспорт при поискване, който ИНОЕЪР ще въведе в столицата до края на 2023г.

Европейската седмица на мобилността в София се организира от партньорите по проект ИНОЕЪР - Столична община и Център за градска мобилност и с подкрепата на 12 други институции и частни компании. Пълната програма на инициативата можете да разгледате ТУК.

Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.

НОВО ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ eUConvArt

Покана
за професионалисти от творческия и културен сектор
програма, представена от EUNIC България.

Програмата включва теми като „Мисии и политики“, „Организация на културните пространства“, „Развитие на публики“, „Маркетинг и комуникации“, „Продукция и програмиране“, „Управление на отношенията между заинтересованите страни“ и „Бизнеспланиране“. Програмата EUNIC eUConvArt е подготвена за професионалисти в областта на културата.

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК!

Участието е безплатно, но е необходима регистрация, която е отворена до 30 септември.

Събитието ще се проведе на живо (хибридно), ако противоепидемичните мерки позволяват, в SofiaLab (Иновативно пространство на Столична община, администрирано от Асоциация за развитие на София, ул. „Сердика“ №1, ет.3). След приключване на регистрацията, всички регистрирани ще получат уточняваща информация за начина на провеждане на обучението, както и линк за връзка ако събитието ще се проведе онлайн.

Обучението се води на английски, с превод на български.

eUConvArt Програма за обучение
4 – 8 октомври 2021 г.
 

Създадена по инициатива на EUNIC Bulgaria, програмата за обучение eUConvArt се координира от Британския съвет в България в партньорство с Австрийско посолство, Полския институт в София, Посолство на Ирландия в България, „Гьоте-институт“ България, „Институто Сервантес“, „Лист институт“ към Унгарския културен център в София, Асоциацията за развитие на София, Дирекция „Култура“ на Столична община и НПО „Топлоцентрала“.

Програмата цели да представи успешни практики по управление на културните пространства в Европа, за надграждане уменията в културния сектор в София. В основата на обучението са поредица от презентации и анализи във вид на „болтове и гайки“; с други думи – необходимият строителен материал за основата, необходима за проектирането и прилагането на ключовите политики и практики, предимно засягащи организацията, програмите, развитие на публики и набирането на средства, които са съществени за ефективното функционирате на културното пространство.