Добри практики за инвестиции за социално развитие

Инвестициите за социално въздействие са относително нов финансов инструмент, който набира видимост и популярност сред инвеститори и предприемачи. За разлика от традиционното инвестиране инвестициите за социално въздействие се опитват да посрещнат социалните предизвикателства, а не само бизнес целите. Инвестицията събира капитал и експертиза от обществения, частния и нестопанския сектори, и е насочена към постигане на определени социални резултати. Дунавският регион обаче все още изостава значително от световните тенденции в областта на социалния бизнес и инвестициите в социално въздействие. Изчислено е, че само 2% от световните инвестиции за социално въздействие (с прогнозен пазарен размер от около 450 милиарда евро през 2019 г.) са насочени към социалните предприятия в Дунавския регион.

За да запълни тази празнина, през 2018 г. стартира проектът „Финанси за социална промяна“ с подкрепата на програмата „ИНТЕРРЕГ Дунав“. „Финанси за социална промяна“ е консорциум от 14 партньори и 6 асоциирани стратегически партньори от 12 държави, който цели да предостави качествено обучение за социални предприемачи и инвеститори, да подобри политиките и да разработи практически решения за инвестиции за социално въздействие. Българският партньор в проекта е Асоциация за развитие на София.
Устойчивото и етично финансиране за социална промяна изисква от страните от Дунавския регион да предоставят по-добри условия за социално предприемачество. В рамките на проекта бе направен анализ на финансовите инструменти и политическите мерки, които вече съществуват в Дунавския регион. Тези мерки и инструменти включват:
              - Самофинансиране: Социалните предприятия имат някои възможности да се самофинансират. Това се базира на значителния принос на доброволческата работа в стартъп етапа на бизнес дейностите, които в някои случаи включват също така и реална финансова подкрепа.
              - Проектно финансиране: В повечето държави тези финансови механизми са чрез „традиционни“ инструменти без възвръщаемост, които са специално предназначени за социалния бизнес сектор и социалните предприемачи. Източниците на финансиране са осигурени от ЕС, от регионалните и местни власти, но също и от частни спонсори.
              - Заеми: В някои държави финансовите посредници вече посрещат кредитните нужди на социалните предприятия. Съществуващите посредници включват традиционни банки, социално ориентирани банки и други финансови институции.

              o Много традиционни банки са създали специализирани институции и специални секции (напр. в случая на Дунавския регион – ЕрстеБанк), които осигуряват финансова подкрепа в рамките на Европейските фондове или посрещат специално финансовите нужди на неправителствените организации.

              o Социално ориентираните банки като кооперативните и етичните банки по принцип са готови да финансират местни инициативи като социални предприятия.

В страни като Германия и Австрия, където сектора на социално предприемачество е добре развит, традиционните финансови посредници като цяло могат да отговорят на кредитните нужди на социалните предприятия. В тези страни банките за частни лица обикновено са готови да предоставят заеми на социални предприятия, тъй като секторът изглежда по-малко засегнат от икономическата ситуация в сравнение с традиционните малки и средни предприятия и показва по-ниско ниво на риск поради малкия размер на социалните предприятия.

                - Иновативни социални финансови инструменти: Все по-голяма е потребността от иновативни възможности за финансиране на социални предприятия. В страните от Дунавския регион разработването на алтернативни схеми за финансиране, пригодени за социални предприятия, се подпомага главно от европейски фондове. Такива схеми и инструменти са:
                         o Инвестиции за социално въздействие;
                         o Облигации за социално въздействие;
                         o Социален рисков капитал;
                         o Други форми като групово финансиране (краудфъндинг).

Следващата стъпка на нашия анализ включва подробен преглед на мерките в Дунавските държави, насочени към социалния бизнес. На тази база партньорите по проекта избраха добри практики за ефективни политики, които могат да бъдат модели за изучаване, пример и ресурс за създателите на политики в целия Дунавски регион. Докладът можете да прочетете на: http://www.interreg-danube.eu/uploads/media/approved_project_output/0001/38/0fb7dd4cd357999742659b84bd6d597a5e0623c9.pdf.

Асоциация за развитие на София представи Регионален план за действие в съответствие със Стратегията за инвестиции за социално въздействие за Дунавския регион

Представители на организациите и разработчици на политики от 12-те партньорски държави по проект „Финанси за социална промяна“ се събраха на 9 и 10 март 2020 в Белград, Сърбия. Те обсъдиха работния вариант на Стратегията за инвестиции за социално въздействие за Дунавския регион, която се разработва в рамките на проекта и някои от тях, сред които и АРС, представиха Регионалните си планове за действие.

По време на срещата бяха представени добри практики за инвестиции за социално въздействие. Партньорите разгледаха развитието на екосистемата на социалните предприятия, както и първите стъпки, които ще предприемат за доразвиването на Стратегията. Освен това се обсъдиха предстоящите комуникационни дейности във връзка с организацията на обучителната програма и състезанието за социални предприемачи, които ще бъдат официално обявени и отворени за кандидатстване в най-скоро време.

Проектът „Финанси за социална промяна“ е съфинансиран от фондовете на Европейския съюз (ERDF, IPA, ENI). Повече за проекта можете да научите на http://www.interreg-danube.eu/approved-projects/finance4socialchange

ПЪРВА ПАРТНЬОРСКА МОНИТОРИНГ СРЕЩА ПО ПРОЕКТ ИНОБРИДЖ

Първата партньорска мониторинг среща по проект Инобридж се състоя в Болцано, Италия, на 18-ти и 19-ти февруари 2020 г. Партньорите по проекта от осем различни европейски държави: Регионалното правителство на Долна Австрия, Фондацията за университети и висше образование на Кастилия и Леон, Автономната провинция на Болцано - Южен Тирол, Западната Трансдунавска регионална иновационна организация „Панон Новум“ ООД, Областният съвет на Тампере, Агенцията за регионално развитие на Алентежо, Регион Малополска, Асоциация за развитие на София и Фонда за приложни изследвания и комуникации - работят заедно от 2016 г. с цел оценка и подобряване на регионални инструменти, насърчаващи по-добрия обмен на знания между университети и бизнеса и използването на резултатите от НИРД за местните малки и средни предприятия. Чрез междурегионален обмен партньорите разработиха своите двугодишни планове за действие с конкретни мерки за повишаване на конкурентоспособността на своите региони чрез иновации и подкрепа за МСП.

По време на първата среща за мониторинг партньорите представиха изпълнението на своите планове за действие, подобрените политики и инструменти, новите проекти и по-добрите управленски структури и процеси.

Асоциация за развитие на София представи най-новите развития в Столична община в тази област: Акселератор стартъп София, схемата в подкрепа на Софийската стратегия за интелигентна специализация на Общинския гаранционен фонд за МСП, програмата за социални иновации, иновационните състезания (хакатони) и SofiaLab като място, оборудвано и работещо като жива лаборатория.

През септември 2020 г. в София ще се проведе финалната конференция на високо ниво по проекта.

Инобридж се финансира от програмата ИНТЕРРЕГ Европа, съфинансирана от ЕФРР на ЕС.

София започва сътрудничество с осем общини и девет профсъюзни организации в Европа за интеграцията на граждани на трети страни

Началната среща на международния проект ЮМН – ЮнионМигрантНет и градовете заедно за интеграция – се проведе на 13 февруари 2020 в Брюксел. Проектът се координира от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Целите на проекта са да подобри сътрудничеството между местните власти, социалните партньори и работодатели в осигуряването на достъп до пазара на труда за граждани на трети страни и мигранти. Партньорите в проекта са 8 общини и 9 члена на ЮМН. Градовете, с които София ще си сътрудничи, включват общината в Долна Малина, с общината в Атина (Гърция), общината в Любляна (Словения), Милано, Триесте, и Порденоне в Италия, както и Лиеж в Белгия.

Г-н Людовик Воет, изпълнителен секретар на ЕКП, откри срещата, като обърна внимание на промяната в миграционния контекст в Европа за последната година и на новите предизвикателства, с които проектът трябва да справи. Те включват равноправния достъп до пазара на труда за мобилните работници, условията за сключване на колективни договори, и защитата на трудовите права.

Стъпвайки на съществуващите мрежи и сътрудничество на ЮМН в отделните страни, проектът ще подкрепи подобряването на качеството на интеграция на мигрантите на пазара на труда, чрез обмяна на добри практики и създаване на капацитет. В България дейностите предвиждат семинари за работодатели, обучителни сесии за правата на гражданите на трети страни и информационна кампания. Продължителността на проекта е 30 месеца.

Проект е съ-финансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ на ЕС.

Проект: „Активен и здравословен живот на възрастните хора с помощта на дигитални устройства“ (AgeWare)

От 11 до 13 февруари София ще бъде домакин на работна среща на партньорите в консорциум „Активна възраст“ (ACTIVAGE), който включва 49 партньора от 9 европейски държави: Испания, Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Франция, Великобритания и България. Пилотният модел в София се осъществява с подкрепата на Кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова, която ще поздрави участниците във форума.

Българският консорциум е ръководен от АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ към Столична община и включва ВИРТЕХ ЕООД, ACTUM4, ОП „СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ“ към СТОЛИЧНА ОБЩИНА и дом за възрастни хора „СЛЪНЧЕВ ДОМ“ в с. Мировяне. Проектът се изпълнява в партньорство с дирекция „СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ“ на Столична община.

AgeWare е името на българския консорциум, който вече е част от европейската мрежа „Активна възраст“ (ACTIVAGE). Проектът използва и разработва софтуерни и хардуерни IoT (Internet of things – Интернет на нещата) решения, за да позволи на възрастните хора да се радват продължително на активен и здравословен живот в своите домове. Ще бъде създаден и тестван нов модел за внедряване в София (България), който да доставя продукти и услуги в рамките на проекта ACTIVAGE и използвайки се от опита на партньорите в мрежата.

В рамките на 2 дни в заседателната зала на хотел „КООП“, ул. Г.С. Раковски“ 99 ще бъдат представени различни технологични решения, които разширяват услугите за възрастните хора и позволяват те да получават различен тип услуги, включително и здравни, чрез различни сензори, които осигуряват 24часово наблюдение. В дискусиите участват представители на бизнеса, университети, местни и регионални власти и неправителствени организации от изброените по-горе държави. Работният език на събитието е английски.

Изпълнението на проекта AgeWare подкрепя прилагането на Националната цялостна стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.) и Областната стратегия за развитието на социалните услуги в област София (2016-2020 г.), което прави този проект още по-полезен за заинтересованите страни. Връзката със стратегическите документи допринася за неговото устойчиво развитие извън границите на пилотния план. AgeWare ще се възползва от многото синергии между съществуващите инициативи за активен живот на възрастните хора в София и се стреми да получи подкрепа от всички участващи и институции за създаване на нов Софийски модел за внедряване на иновативни технологии в подкрепа на независим и здравословен живот на възрастните хора в техните собствени домове.

Проектът AgeWare е продължение на инициативата „Дигитален преход“ на Европейската комисия, в която участваха над 20 европейски градове и региони, а Столична община (Асоциация за развитие на София) бе един тримата координатори на партньорството.

Резултат от работата на партньорство „Дигитален преход“ е План за действие.

Също така проектът AgeWare допринася към проект на Столична община „Разширяване на грижите и услугите за възрастни хора от типа патронажна грижа“, финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г

Сходни проекти с който си партнираме:
Гранд Експерти, Фондация „Лале“
Evergreen Talents, Платформа от бизнес компании
SAAM (Supporting Active Ageing through Multimodal coaching), Балкански институт по труд и социална политика