
Вече са определени участниците в първото издание на творческа лаборатория „Хелиос“, която ще се състои в София от 15 до 25 юни 2022 г. Журито на проекта избра 8 участници от всички кандидатствали. Сред тях има танцьори и хореографи от оперите в София и Стара Загора, АТОМ Театър и балет „Арабеск“. Имената на хората, които ще се включат в първото издание на „Хелиос“ са публикувани на сайта на проекта https://helios-sofia.eu/
Уникалната за България програма за млади хореографи е организирана от Столичната община чрез Асоциацията за развитие на София и Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в партньорство с Международната организация и професионална мрежа за хореографи във Вашингтон Dance ICONS, Inc.
Името на проекта - „Хелиос“ е абревиатура на хореографска експериментална лаборатория и иновативна образователна сцена. Творческата лаборатория ще се проведе в „Топлоцентрала“, като участниците ще имат ежедневни занимания включващи лекции по теория на хореографията и творческа лаборатория за експериментиране и композиция на танца. Всеки ден ще завършва с представяне и обсъждане на движенческия материал. Създадените по време на „Хелиос“ кратки творби ще бъдат представени пред публика в последния ден от творческата лаборатория – 25 юни.

След повече от година на ограничения за пътуване, сега проектът АГОРА набира скорост с партньорските срещи. Асоциация за развитие на София и Столична община бяха домакини в българската столица на втората партньорска среща на живо, среща на Управляващия комитет на проекта и международен семинар за изграждане на капацитет на 11 и 12 май, 2022. Партньорите от Кишинев, Молдова, Клуж-Напока, Румъния, Копривница, Хърватия, Крани, Словения, район Некар-АЛб, Германия, Прага, Чехия, Славонски брод, Хърватия, Саврас, Унгария, и Зеница, Босна и Херцеговина, се събраха лице в лице и онлайн.
Срещата на консорциума беше изпълнена с интензивна обмяна между партньорите, взаимно учене за разнообразните процеси на съвместно създаване, подходите на различните градове за разработване на Дневен ред за регенерация, техните пилотни проекти за регенерация и инициативи за активиране на гражданите. Това беше повече от среща – партньорите посетиха Топлоцентрала – пилотният проект на София, срещнаха се с екипа там и видяха реката, която трябва да бъде интегрирана в обживяното пространство.
В международния семинар за изграждане на капацитет се включиха и други български общини и представители на други проекти в сферата на културата и градската регенерация по програма ИНТЕРРЕГ Дунав. Участниците работиха заедно по темите на наръчника за изграждане на капацитет, които варират от финансови и бизнес модели до участие на заинтересованите страни, от справедливо пространствено планиране до устойчивост.
Проектът АГОРА се се изпълнява по програма ИНТЕРРЕГ Дунав и се съфинансира от фондовете на Европейския съюз (ERDF, IPA II).



На 11 май 2022г. „Бюро по труда“ – Възраждане, организира трудова борса с участие на работодатели от различни икономически сектори.
Събитието даде възможност на украински бежанци да се срещнат с работодатели, да получат информация за условията на наемане в България, да се запознаят с институции, които могат да им окажат подкрепа в този процес.
Трудовата борса се организира от Агенцията по заетостта. АРС и Бюрото за информация и услуги за граждани на трети страни подкрепиха събитието с осигуряване на превод от български на украински и руски език.
Асоциация за развитие на София продължава да подкрепя процеса на трудова интеграция на мигранти и бежанци в Столична община. Можете да се свържете с нас и с представители на Бюрото на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., както и да следите нашата уебстраница за новини по темата.
Бюрото за информация и услуги за чуждестранни граждани е създадено в рамките на проект CONNECTION, съфинансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ на ЕС.
Многонационалният проект „СВЪРЗВАНЕ - Инициатива за интеграция чрез свързване на градовете “(CONNECTION) е съфинансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ на ЕС.



Студентите дадоха отговор на въпроса „Как подходящото озеленяване може да подобри градската среда и качеството на въздуха?“.
Проектът, заел първо място беше поднесен с идеята да подчертае добрия пример. Живущите в избрания район (около бул. Тодор Каблешков) вече са създали цветно пространство, което ефективно пречиства въздуха и допринася както за естествената екосистема, така и за красива градска среда. За да покажат, че прегръщат инициативата им, студентите от 2-ри курс – Симона Новоселска и Мерлин Неждет са избрали за своя проект мястото до тяхната цветна леха, с което тя ще удвои своите размери. Всички растения, които са подбрали студентите са много лесни за поддържка и изключително ефектни. Надяваме се, че добрият пример ще се предаде нататък!
На второ място се класира проект, който включва както цветя, така храсти и дървета. Той е разработен от Александър Георгиев и се състои от растения, които са сухоустойчиви, цъфтят от ранна пролет до късна есен и имат дългосрочен декоративен ефект.
Трето място зае проекта, който надникна в китайската философия „Ин и Ян“. С геометричната си форма, авторът му изпрати ясно послание за нуждата от екологичния баланс. Проектът бе създаден и представен от Елис Басриева.
Решението кой от проектите да получи финансиране бе взето от компетентно жури в лицето на експерти от Столична община и Лесотехнически университет: Христо Вълчанов, зам-кмет на район “Триадица”; Ива Вълкова, гл. експерт, отдел „Транспортна дейност“; арх. Катерина Каневчева, гл. експерт, дирекция „Зелени системи“, и доц. Светлана Анисимова, преподавател по „Декоративна дендрология и Цветарство“, ЛТУ.
Креативността на студентите се простира широко, затова и решението бе трудно. Проектът на Слави Дичев включва растителност, която служи като шумоизолатор. Предложението на Пенка Рудева бе под формата на така разпознаваемата по цял свят българска шевица, а Мария Тодорова пресъздаде къщата на Тодор Каблешков, чието име носи булевардът, на който ще бъде реализиран спечелилият проект.
В галерията по-долу можете да се запознаете с част от проектите и участниците.


Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.
ИНОЕЪР цели подобряване качеството на въздуха в столицата чрез иновативни, технологични решения и ангажиране на обществото в каузата.
Ако искате да научите повече за дейностите, чрез които партньорите по проект ИНОЕЪР постигат тази цел, можете да се включите в Информационния ден по проекта, който ще се проведе на 17 май (вторник) от 10:00ч. на място в SofiaLab (ул. Сердика 1, ет.3) и онлайн в ZOOM (https://us06web.zoom.us/j/86974603820?pwd=eDNxeFQrUm9BZ09OTldjSVo2NG92QT09).
Можете да гледате излъчване на събитието на живо във Facebook - https://fb.me/e/1v5ErPmED.
По време на събитието всеки от партньорите (Столична община, Софийски университет, Пловдивски университет, Асоциация за развитие на София, Център за градска мобилност, Национално сдружения на общините, Моудшифт и Национален институт по метеорология и хидрология) ще представи своите дейности до момента и ще запознае аудиторията с предстоящите такива - нови проучвания, сценарии, технически решения и услуги за гражданите.
Събитието е публично и отворено за всеки, който се интересува от постиженията и бъдещите задачи по проекта. Приканваме ви да се включите и да зададете вашите въпроси!
Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.
В рамките на проект INNOAIR – „Иновативен обществен транспорт, отговарящ на търсенето на потребителите, за по-чист въздух в градска среда“ и по-конкретно в изпълнение на Специфична цел 1 – Въвеждане на иновативни решения за мобилност за намаляване на влиянието върху качеството на въздуха на трафика от приходящи от периферните квартали с цел работа към централните градски части, беше изготвена Рамка на правните и етични аспекти на „Зелен обществен транспорт при поискване“, включваща:
I. ПРАВЕН АНАЛИЗ, обхващащ: (1). Действащата нормативна уредба – директиви и регламенти на Европейския съюз; (2). Наредби и др. актове на Столичен общински съвет и нормативни актове на други общински съвети от страната или от други страни, свързани с предоставянето на услуги по обществен транспорт; (3). Опита на европейски градове при въвеждането на „Oбществен транспорт при поискване“ и „Зелен обществен транспорт при поискване“; (4). Различни модели, съдържащи предложения за изменение в нормативната уредба с цел създаване на условия за въвеждане на зелен обществен транспорт при поискване.
II: ЕТИЧЕН АНАЛИЗ, съдържащ: (1). Анализ на етичните аспекти при реализация на инициативата „Зелен обществен транспорт при поискване“; (2). Идентифициране на етични проблеми, които създадат рискове и етични конфликти; (3). Идентифициране на заинтересованите групи и определяне на техните интереси; (4). Очакванията на широката публика, отчитане на възможните целеви групи и заинтересованите страни при реализирането на инициативата.
Не всички етични кодекси и правила са достъпни до широката публика и обществеността, в т.ч. потребителите на услуги, а това е от особена важност за гарантиране на етичните стандарти при реализация на инициативата „Зелен обществен транспорт при поискване“. Очакваните ползи от инициативата подлежат на широк диалог със заинтересованите страни, а прокламирането на основните етични принципи е гаранция за минимизиране на възможностите за възникване на проблеми и конфликти от етично естество.
Анализът на етичните аспекти на инициативата „Зелен обществен транспорт при поискване“ и отчетените в него възможни етични проблеми и рискове ще допринесе за ефективното ангажиране на заинтересованите страни, вкл. идентифицираните целеви групи, ще създаде атмосфера на подкрепа и "социално одобрение" за изпълнението на „Зелен обществен транспорт при поискване“ и зависи от взаимното доверие, уважение и прозрачност в комуникацията между партньорите и заинтересованите по проекта ѝ страни. Ето защо е важно заинтересованите страни, особено потенциалните крайни потребители, да бъдат активно включвани, вкл. да се наблегне на възможностите за интерактивност на участието им.
Важна роля за положителната обществена нагласа и реализация на инициативата е и прокламирането и спазването на утвърдените етични стандарти от различните партньори, отговорни за това.
В тази връзка, ключов приоритет за “Център за градска мобилност” ЕАД и останалите основни заинтересовани страни, отговорни за реализация на инициативата, следва да бъде поддържането на прозрачен и конструктивен диалог, насочен към предоставяне на информация и намиране на решения на възникнали въпроси, идентифицирани съвместно със заинтересованите групи, както вътре, така и извън организациите. Комуникацията с тях гарантира, че интересите на основните заинтересовани страни са взети под внимание и, че са разгледани всички взаимноизгодни варианти, което от своя страна ще допринесе за избягването или минимизирането на социалните рискове при изпълнение на инициативата, както и за нейното дългосрочно приемане от широката общественост.
Правния и етичен анализ на „Зелен обществен транспорт при поискване“ можете да разгледате ТУК.
Проектът ИНОЕЪР е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“.