НОВ ДОКЛАД ПО ПРОЕКТА ЗА БОРБА С ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА ОНЛАЙН LEAD – ONLINE ПУБЛИКУВА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ

Сравнителен доклад за разпознаване и противодействие на речта на омразата в 7 европейски държави (България, Австрия, Румъния, Гърция, Кипър, Хърватия и Италия) е достъпен на интернет страницата на Асоциация за развитие на София на английски език.  Докладът отразява основните изводи от документален анализ, разглеждащ казуси на реч на омразата, както и резултатите от тест за самооценка, създаден в рамките на проекта LEAD - Online и попълнен от над 3200 респонденти в 7-те държави.

Докладът е разделен на две основни тематични части. Първата изследва контекста и условията, в които се развива речта на омразата в седемте държави, а втората включва резултатите от теста за самооценка, който в края на миналата година бе публикуван под формата на анкета. За по-малко от месец проучването събра над 3 200 респонденти във всички 7 държави, като имаше две основни целеви групи. Първата беше групата от младежи под 19-годишна възраст – ученици и студенти;  втората включваше респонденти над 19-годишна възраст, които са учители, неформални обучители, представители на неправителствения сектор, журналисти и активисти. 

Въпросите в проучването бяха свързани със свободата на словото, речта на омразата онлайн, разпознаването на жертвите и разпространителите на речта на омразата, начините за противодействие и цялостното въздействие на този феномен върху обществото.

На въпрос за това дали респондентите смятат, че трябва да има правни ограничения на свободата на изразяване, резултатите показват, че в някои страни и двете категории респонденти подкрепят такива ограничения. Такъв е случаят с Австрия (72,2% от учениците и 93,9% от възрастните подкрепят такива ограничения). В други страни подкрепата за това предложение е значително по-висока в категорията с респонденти над 19-годишна възраст (съответно 90,2% и 85,8% в Гърция и Кипър; 58% в България) спрямо младежи под 19 години (съответно 69,2% и 61,2% в Гърция и Кипър; 38% в България). В Италия и Хърватия подкрепата за правните ограничения е много по-ниска, както и процентът на различията между двете групи е много по-малък: съгласните с предложението са 21%.

На въпросите от проучването за това колко лесно е да изразиш мнението си онлайн, спрямо това да го направиш в реална комуникационна ситуация, резултатите са по-разнородни. Те показват, че възрастните потребители са по-склонни да се съгласят, че публикуването на послания с омраза онлайн е много по-лесно: например 74,5% в Гърция в сравнение с 50,8% от учениците и 87,9% в Австрия спрямо 59,1%. В случая с Италия и Румъния разликите стеснява, с отговори и от двете групи потребители – съответно 46,44% и 38,53% в Румъния и между 40% и 50% в Италия. В България 34,9% от групата от хора над 19-годишна възраст са съгласни с твърдението „По-лесно е да се изразяват крайни мнения за други хора онлайн“. 1/4 от родните ученици са съгласни, че това е по-лесно онлайн, докато повече от половината казват, че според тях не е така. От друга страна, 44% от учениците казват, че всеки може свободно да се изразява в социалните мрежи.

В частта от проучването, която се фокусира върху въздействието и ефекта от речта на омразата върху жертвите, мнозинството от респондентите са съгласни, че речта на омразата засяга както психическото, така и физическото здраве на жертвите, независимо от това дали те са индивиди или конкретна социална група. В България процентът от респондентите и от двете групи, които подкрепят това твърдение, варира между 40% и 60%. 32% от попълнилите теста българи смятат, че речта на омразата засяга цели група от хора, дори когато единствено отделни представители на засегнатата група стават нейни жертви. Според включилите се в анкетата групите, които най-често стават жертви на език на омразата онлайн, са мигрантите и бежанците, различни етнически общности, както и хората от ЛГБТИ общността.

В заключение докладът дава препоръки към общностите на анкетираните – провеждане на информационни и обучителни кампании, осигуряване на повече финансова и експертна помощ от страна на публичните институции, въвеждането на програми за медийна грамотност, адекватна и ефективна превенция и други.

Целият обобщаващ доклад на английски език можете да намерите тук. Докладът с резултатите от проучване в България можете да прочете на българки език тук.

Проектът е съ-финансиран от програма „Граждани, равенство, права и ценности“ нa ЕС.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО “ДОСТЪП ДО КУЛТУРА” В НАЦИОНАЛНИ И РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

От Асоциация за развитие на София, Сдружение "Фабрика за идеи" и Обсерватория по икономика на културата Ви каним на дискусията "Предизвикателството "Достъп до култура" в национални и регионални измерения: Каква е (и може да бъде) ролята на културата в регионалното развитие и в адресиране на хронифициралите неравенства в перифериите?" в рамките на обсъжданията за Визията за култура на София до 2033 г.

Какви са причините 52% от българите да не са посетили нито едно културно събитие през изминалата година, а най-високият процент от посещавани събития да е “заведение с жива музика”?

Как разграничаваме територията на “развитие на публики” от тази на конституционно гарантираното право на “достъп до култура”?

Какво показват данните от първото от поне седем години национално представително изследване на участието на българските граждани в културни дейности - по възрастови групи, пол, образование, доходни групи и регионално разпределение и какви са възможните предложения за политики и мерки на основата на тези данни?

Националното представително изследване е проведено от социологическа агенция Маркет Линкс през януари 2023 по поръчка на Сдружение “Фабрика за идеи” в рамките на проекта “Право на култура”, финансиран от НФК по програма Възстановяване и развитие на частни културни организации.

То проследява какви са най-посещаваните, най-непопулярните и най-желаните, но недостъпни форми на култура в страната ни. Специален акцент в дискусията ще бъдат данните за София, идентифицираните възможности, проблеми и предизвикателства пред участието на гражданите в културни дейности.

Резултатите от изследването ще бъдат анализирани и дискутирани в контекста на настоящите данни за регионалното разпределение на публичните финанси, инвестирани в културно съдържание.

Разговорът ще засегне и темата за ролята на културата в адресирането на последиците от някои от най-сериозните проблеми пред обществото ни днес - демографска криза и застаряващо население, бедност, териториална и икономическа асиметрии и работата в интердисциплинарни полета. Ще бъдат изведени конкретни препоръки за насърчаване на участието на населението в културни дейности на национално, регионално и местно ниво.

Поканата ни е отправена към медиите, независимата сцена и експертите в сферата по темата за достъпа до култура, социални и културни иновации и регионално развитие.

П Р О Г Р А М А

10:00-10:10 Откриване на дискусията,
Янина Танева, Светлана Ломева

10:10 - 10:50 Представяне на резултатите от национално представително изследване,
Диана Андреева - Попйорданова

10:50 - 12:30 Конкретни предлагани мерки и отворена дискусия
Модератори: Янина Танева, Светлана Ломева

Ще бъдат представени два профила на участие на населението в културни дейности:

1. Участие на българските граждани в културни дейности на национално ниво, в големите градове, в по-малките общини и селата;

2. Профил на участието на гражданите в културни дейности в Столична община и извеждане на препоръки към Визията за развитие на културата в София до 2033 г.

КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВОТО В СОФИЯ: 10 ГОДИНИ НАЗАД, 10 ГОДИНИ НАПРЕД И 10 ВЪПРОСА

Преди 10 години София прие първата за България дългосрочна стратегия за развитие на културата в града. Сега е време за отчет, който правим заедно с гражданите на София, но и за поглед напред – за следващите 10 г. Отправяме покана към Вас да споделите мнението си и по този начин да станете част от процеса на създаване на новата стратегия за развитие на културата в нашия град. Резултатите от това допитване ще бъдат използвани за идентифицирането на още важни въпроси, които да залегнат в подготвяния стратегически документ.

Моля, споделете вашето мнение ТУК.

Благодарим ви за участието.

ИНДОНЕЗИЙСКИЯТ ГРАД СЕМАРАНГ НА УЧЕБНО ПОСЕЩЕНИЕ В СОФИЯ В ОБЛАСТТА НА УСТОЙЧИВАТА МОБИЛНОСТ С ПОДКРЕПАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА IURС

Програмата за Международно градско и регионално сътрудничество (IURC), финансирана от Европейския съюз, организира учебна визита в София на представители на град Семаранг, Индонезия, от 13 до 15 март 2023 г. Гостуващата делегация включва и представители на Асоциацията на индонезийските общини (APEKSI). Визитата цели да насърчи сътрудничеството между двата града в областта на устойчивата градска мобилност. Преди това делегация от София посети град Семаранг през юни 2022 г.

Индонезийският град се интересува как да развие своята система на градския транспорт и особено трамвайния транспорт, който обмисля да въведе, както и от добри практики в София като улесненията за таксуване в градския транспорт, мобилното приложение СофияКойн, създадено по проект ИНОЕЪР, мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух, инициативи за стимулиране на повече граждани да ползват градски транспорт.

Програмата предвижда запознаване с трамвайния транспорт и депо, метро и метро депо, линейния парк на площад Македония, реновирането на трамвайна линия 5, посещения в буферен паркинг, срещи с г-н Д. Барбалов, заместник-кмет по транспорт, представители на Столична община, Столичен електротранспорт, Център за градска мобилност, Асоциация за развитие на София и др.

София, един от 100-те европейски градове с цел да бъдат климатично неутрални до 2030 г., ще сподели опита, постиженията и предизвикателствата, пред които е изправена, иновации, които тества за пръв път в европейски мащаб като транспорта при поискване по проект ИНОЕЪР, и ще обсъди възможности за продължаващо сътрудничество в сферата на мобилността с четвъртата по население държава с бързо развиваща се икономика.

Относно IURC

Финансирана от Европейския съюз, програмата за международно градско и регионално сътрудничество (IURC) насърчава сътрудничеството между градовете за устойчиво градско развитие и изгражда партньорства между градовете от ЕС и извън ЕС. Участващите местни власти имат възможност да изпълняват пилотни проекти, включващи научните среди, гражданско общество и бизнес партньори. IURC допринася за целите на Новата програма за градовете на ООН, Програмата 2030 (ЦУР), Програмата за градовете за ЕС и приоритетите на Европейската комисия за „По-силна Европа в света“ с Европейската зелена сделка и NextGenerationEU (след COVID -19 план за възстановяване). IURC се прилага в девет страни в Азия и Австралия: Австралия, Индия, Индонезия, Япония, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Тайланд и Виетнам. В България IURC обединява столицата на България София с двата азиатски града, а именно Седжонг в Република Корея и Семаранг в Индонезия.

Уебсайт: https://www.iurc.eu/

Проектът INNOAIR е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Инициативата „Иновативни дейности за градско развитие“. Това е първият български проект, избран за финансиране от Инициативата.  

ПРОГРАМА С ДЕЙНОСТИТЕ ПРЕЗ МАРТ 2023 В БЮРОТО ЗА ИНФОРМАЦИЯ И УСЛУГИ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ

През изминалия месец в Бюрото за информация и услуги за чуждестранни граждани са ползвали услуги над 70 човека. От всички предлагани услуги най-голям интерес през месец февруари е имало към услугата предлагаща връзки с други неправителствени организации, следвана от услуги за подаване на молби за финансова помощ. Езиковите курсове отново са сред търсените услуги от  чуждестранните граждани.   

В официалният сайт на бюрото всеки месец се предлага програма, в която са описани различните дейности по дни и часове. Съдържанието на тази програма е на няколко езика: български, английски, френски, украински, руски, арабски и персийски.

Програмата за март на български можете да видите ТУК.
Програмата за март на украински език може да видите ТУК.
Програмата за   март  на английски език може да видите ТУК.
Програмата за март на френски език може да видите ТУК.
Програмата за март на руски език може да видите ТУК.
Програмата за март на арабски език може да видите ТУК.
Програмата за март на фарси може да видите ТУК.

Многонационалният проект „СВЪРЗВАНЕ - Инициатива за интеграция чрез свързване на градовете “(CONNECTION) е съфинансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ на ЕС.