AСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ е учредена в обществена полза с решение № 348
на Столичния общински съвет, с цел да подпомага устойчивото развитие на София.

Добри практики за инвестиции за социално развитие

Инвестициите за социално въздействие са относително нов финансов инструмент, който набира видимост и популярност сред инвеститори и предприемачи. За разлика от традиционното инвестиране инвестициите за социално въздействие се опитват да посрещнат социалните предизвикателства, а не само бизнес целите. Инвестицията събира капитал и експертиза от обществения, частния и нестопанския сектори, и е насочена към постигане на определени социални резултати. Дунавският регион обаче все още изостава значително от световните тенденции в областта на социалния бизнес и инвестициите в социално въздействие. Изчислено е, че само 2% от световните инвестиции за социално въздействие (с прогнозен пазарен размер от около 450 милиарда евро през 2019 г.) са насочени към социалните предприятия в Дунавския регион.

За да запълни тази празнина, през 2018 г. стартира проектът „Финанси за социална промяна“ с подкрепата на програмата „ИНТЕРРЕГ Дунав“. „Финанси за социална промяна“ е консорциум от 14 партньори и 6 асоциирани стратегически партньори от 12 държави, който цели да предостави качествено обучение за социални предприемачи и инвеститори, да подобри политиките и да разработи практически решения за инвестиции за социално въздействие. Българският партньор в проекта е Асоциация за развитие на София.
Устойчивото и етично финансиране за социална промяна изисква от страните от Дунавския регион да предоставят по-добри условия за социално предприемачество. В рамките на проекта бе направен анализ на финансовите инструменти и политическите мерки, които вече съществуват в Дунавския регион. Тези мерки и инструменти включват:
              - Самофинансиране: Социалните предприятия имат някои възможности да се самофинансират. Това се базира на значителния принос на доброволческата работа в стартъп етапа на бизнес дейностите, които в някои случаи включват също така и реална финансова подкрепа.
              - Проектно финансиране: В повечето държави тези финансови механизми са чрез „традиционни“ инструменти без възвръщаемост, които са специално предназначени за социалния бизнес сектор и социалните предприемачи. Източниците на финансиране са осигурени от ЕС, от регионалните и местни власти, но също и от частни спонсори.
              - Заеми: В някои държави финансовите посредници вече посрещат кредитните нужди на социалните предприятия. Съществуващите посредници включват традиционни банки, социално ориентирани банки и други финансови институции.

              o Много традиционни банки са създали специализирани институции и специални секции (напр. в случая на Дунавския регион – ЕрстеБанк), които осигуряват финансова подкрепа в рамките на Европейските фондове или посрещат специално финансовите нужди на неправителствените организации.

              o Социално ориентираните банки като кооперативните и етичните банки по принцип са готови да финансират местни инициативи като социални предприятия.

В страни като Германия и Австрия, където сектора на социално предприемачество е добре развит, традиционните финансови посредници като цяло могат да отговорят на кредитните нужди на социалните предприятия. В тези страни банките за частни лица обикновено са готови да предоставят заеми на социални предприятия, тъй като секторът изглежда по-малко засегнат от икономическата ситуация в сравнение с традиционните малки и средни предприятия и показва по-ниско ниво на риск поради малкия размер на социалните предприятия.

                - Иновативни социални финансови инструменти: Все по-голяма е потребността от иновативни възможности за финансиране на социални предприятия. В страните от Дунавския регион разработването на алтернативни схеми за финансиране, пригодени за социални предприятия, се подпомага главно от европейски фондове. Такива схеми и инструменти са:
                         o Инвестиции за социално въздействие;
                         o Облигации за социално въздействие;
                         o Социален рисков капитал;
                         o Други форми като групово финансиране (краудфъндинг).

Следващата стъпка на нашия анализ включва подробен преглед на мерките в Дунавските държави, насочени към социалния бизнес. На тази база партньорите по проекта избраха добри практики за ефективни политики, които могат да бъдат модели за изучаване, пример и ресурс за създателите на политики в целия Дунавски регион. Докладът можете да прочетете на: http://www.interreg-danube.eu/uploads/media/approved_project_output/0001/38/0fb7dd4cd357999742659b84bd6d597a5e0623c9.pdf.

Нагоре