AСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОФИЯ е учредена в обществена полза с решение № 348
на Столичния общински съвет, с цел да подпомага устойчивото развитие на София.

Накратко

Работна среща на представители на български общини с експерти от Европейската инвестиционна банка и програма Jaspers

Работна среща на представители на български общини с експерти от Европейската инвестиционна банка и програма Jaspers.
13 септември (сряда), 9:30ч. в хотел КООП на ул. Искър 30, София

Събитието е организирано съвместно от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), JASPERS, Столична община (чрез Асоциация за развитие на София), Националното сдружение на общините и е част от кампанията "Размисли за Европа", обявена от Европейския комитет на регионите.

Семинарът има за цел да обсъди техническите въпроси, свързани с изпълнението на Градския дневен ред за ЕС. Освен това ще даде общ преглед на наличните европейски структурни и инвестиционни фондове, насочени към устойчивото градско развитие. Участниците ще имат възможност да научат повече за начина, по който JASPERS може да подкрепи подготовката на проекти и програми в области на градското обновление, социални жилища, интелигентно градско развитие, интелигентна и устойчива градска мобилност, управление на отпадъците и енергийна ефективност.

Програмата на семинара ще даде възможност на представителите на българските общини и други заинтересовани страни, включени в дейности на местно ниво, да представят и обсъдят ключови предизвикателства от градското развитие. ЕИБ и JASPERS ще представят информация, свързана с най-доброто използване на средствата от ЕС, отпускани за градското развитие. По време на сесиите градове, други заинтересовани страни и служители на JASPERS ще имат по-задълбочена дискусия по технически въпроси, свързани с привличане на финансиране. Общини, които до сега не са се възползвали да получат консултантска помощ от JASPERS, се насърчават да потърсят такава подкрепа.

Събитието се провежда в София по покана на г-жа Малина Едрева в качеството и на Вицепрезидент на Бюрото на Комитета на регионите.

Програмата на семинара може да видите ТУК.

Какво значи „език на омразата” и защо е важно да знаем как да го спрем?

През 1997 година Съветът на Европа дефинира езика на омразата като „всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с мигрантски произход“.

Защо даваме тази дефиниция? Защото вярваме, че първата стъпка към борбата с определено явление е ясното му рамкиране и обособяване. Тук идва и следващият въпрос. Вече знаем какво значи езикът на омразата, но как изглежда той?

Отговорът е прост. Виждаме го всеки ден. Четем за него в социалните мрежи, подминаваме го по улиците. Езикът на омразата е статията, която прочете вчера за младия мъж от Ирак, Сирия или Либия, пребил дете в столицата, статията, която се оказва лъжа, целяща да я прочетеш и да станеш поредната жертва на популяризирането й. Езикът на омразата е човекът, обиждащ друг човек по улиците, защото има различен цвят на кожата и говори непознат език. Езикът на омразата е навсякъде. Той няма почивен ден или вечерен час, той няма работно време
Разбрахме как изглежда, а защо го има? Има го, защото ние му позволяваме да съществува. Има го, защото ние сме съгласни да го слушаме, четем и виждаме. Има го, защото не действаме!

А как го спираме? От Асоциация за развитие на София започнахме оттам, където модерният свят се развива най-бързо – интернет.

Заедно с още 7 организации от 6 различни страни - Libera Università di Lingue e Comunicazione IULM - IUL и Associazione FORMA.Azione от Италия, the Languages Company от Великобритания, Center for Peace от Хърватска, People in Need от Чешката република, Asociația Divers от Румъния и Municipality of Agii Anargiri-Kamatero от Гърция – и финансиране от Европейската комисия – ГД „Правосъдие” стартирахме проекта „Коалиция от посланици за противодействие на езика на омразата в интернет”.

Започнахме го на 1 октомври 2016 г. и искаме да постигнем целите на нашия проект до 30 септември 2018 г.

Инициативата ни адресира нуждата от един по-ефективен отговор от страна на гражданското общество срещу словото на омразата в интернет. Проектът ни се фокусира върху две основни неща - изграждане на коалиции с участието на множество заинтересовани страни за отхвърляне на езика на омразата и негативното представяне на мигранти и бежанци, както и разпространение на положителни послания чрез кампания за медийна грамотност и обществена осведоменост.

Основната ни цел е да създадем механизъм за реакция в нашето общество, който не позволява на ксенофобията да оцелява и да се развива.
Целим и да представим нови данни относно естеството, обхвата и въздействието на езика на омразата в интернет, насочен срещу мигранти и бежанци, за да се подпомогнат националните и европейските власти да разработят по-ефективни интеграционни и антидискриминационни политики, да насърчим споделеното разбиране и комуникацията между общностите, които са най-уязвими от словото на омразата, и обществото в Европа, както и да образоваме и обучим целевите групи относно езика на омразата, медийната грамотност, създаването и разпространението на уеб съдържание.

А как можеш да помогнеш ти?

Бъди активен, когато видиш прояви на ксеонофобия, и не позволявай те да станат ежедневие. Разпространявай положителни послания в своята общност и заедно създайте среда на толерантност и разбиране.

Следи нашата Facebook страница https://www.facebook.com/positivemessengers/ и сайта ни https://positivemessengers.net, където ще публикуваме информация за проекта и за инициативите ни. Чрез сайта ни можеш да станеш доброволец на Асоциация за развитие на София и да се включиш към нашата борба срещу езика на омразата в интернет.

ПЪТИЩА КЪМ ИНОВАЦИЯ В КУЛТУРАТА

ПЪТИЩА КЪМ ИНОВАЦИЯ В КУЛТУРАТА
Културни политики на европейско и местно ниво и бъдещи сценарии за културния мениджмънт

Отворена покана за доклади
в рамките на
Академия за културен мениджмънт 2017 – София, Букурещ и Солун

Гьоте-институтите в София, Букурещ и Солун, Столична община и Асоциация за развитие на София имат удоволствието да обявят отворена покана за доклади в рамките на техния общ проект – Академия за културен мениджмънт, която е организирана в партньорство със СУ „Св. Климент Охридски“ и сертифицирана от университета (в частност програмата в София) и от Солунския университет „Аристотел“ (в частност програмата в Солун).

Теоретици и практици от България, Гърция и Румъния могат да изпращат доклади, в които да предлагат иновативни подходи и нови перспективи върху културния мениджмънт и културни политики на европейско, национално и местно ниво.

Редакционната комисия, състояща се от експерти в сферата на културния мениджмънт от България, Гърция, Румъния и Германия, ще избере доклади, които да бъдат представени и обсъдени на международната конференция със същото име и отново част от АКМ 2017 на 29 септември 2017 г. Докладите ще бъдат публикувани и в печатна и дигитална публикация.

Съдържание:

1. Изисквания
2. Кандидатстване
3. Редакторска колегия
4. Кой може да кандидатства?
5. Как да кандидатствате?
6. За Академията за културен мениджмънт (АКМ)

1. Изисквания

1.1. Съдържание

Какви иновации в културата са необходими предвид настоящата ситуация и културните политики в България, Румъния и Гърция? Как културния мениджмънт може да допринесе за такава иновация? Какво е бъдещето на културния мениджмънт? Какви са възможните нови подходи и средства? Как политики на европейско, национално и местно ниво могат да отговарят повече на нуждите на културата? Каква е ролята на културния мениджър в сферата на културните политики?

Теоретици и практици от сферата на културния мениджмънт са поканени да предложат възможни отговори и решения, но също така да повдигнат и други важни въпроси спрямо културния контекст в България, Гърция, Румъния и Европа като цяло.

Чрез отворената покана организаторите търсят различни позиции и гледни точки върху културните политики на европейско, национално и местно ниво, както и коментари, критики, рефлексии и препоръки, основаващи се на примери от практиката и опита на кандидатите. Организаторите целят да картографират възможни решения и предложения за промени и иновации чрез нови подходи и насърчаване на диалога между политиките и практиката в сферата на културния мениджмънт. Аргументация чрез примери от практиката ще бъдат високо оценени.

Освен това докладите могат да бъдат разработени в контекста на Европейската програма за култура.

1.2. Формат

Докладите могат да бъдат на английски, български, гръцки или румънски, но приоритетно на английски.

Докладите трябва да съдържат:

- Заглавие и подзаглавие на доклада
- Името на автора и информация за него/нея (позиция, месторабота, академична титла)
- Ключови думи
- Библиография
- Графики, таблици и изображения (ако са необходими)

  • Резюме:

- На английски
- До 1500 знака

  • Пълна версия на доклада:

- 6 до 10 страници А4, в това число графики, таблици и изображения и библиография
- Times New Roman, 12 pt.
- 2 cm поле от всички страни

2. Кандидатстване и крайни срокове

Първи етап:
Кандидатите изпращат резюме на доклада и кратка биография до 10 септември 2017 (удължен срок) в дигитален формат (.doc, .docx) на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Избраните кандидати ще бъдат информирани до 17 септември 2017 (удължен срок).

Втори етап:
Резюметата на кандидатите ще бъдат представени и дискутирани в работни групи по време на международната конференция на АКМ 2017 на 29 септември.

Трета фаза:
Избраните кандидати трябва да изпратят финална версия на доклада си до 31 октомври в дигитален формат (.doc, .docx) на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

До пролетта на 2018 публикацията с всички избрани доклади и други специално възложени статии и впечатления от АКМ 2017 ще бъде публикувана в печатен и дигитален формат.

3. Редакционна колегия

Редакционната колегия избира докладите, които ще бъдат включени в публикацията, въз основа на изпратените резюмета.

Членове на редакционната колегия (подлежи на допълване):

- Аргиро Барата (АКМ Солун)
- Мики Бранисте (АКМ Букурещ)
- Стефка Цанева (АКМ София, Гьоте-институт България)
- Енцио Ветцел (директор на Гьоте-институт България)
- Петя Колева (Интеркултура Консулт)
- Владия Михайлова (куратор, Галерия Васка Емануилова, клон на СГХГ)
- Малина Едрева (Председател на Комисията за култура към Столична община)
- Светлана Ломева (директор на Асоциация за развитие на София)
- Д-р Нели Стоева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)
- Д-р Георги Вълчев (зам.-ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

4. Кой може да кандидатства

- Участници във всички издания на АКМ 2014, 2015-2016, 2016 и 2017
- Теоретици и практици в сферата на културния мениджмънт и културните политики от България, Гърция и Румъния

5. Защо да кандидатствате?

Избраните кандидати ще имат:

- Възможност да публикуват доклад в професионална публикация за културен мениджмънт, която ще бъде разпространена дигитално и аналогово в България, Гърция, Румъния, Германия и други европейски страни по комуникационните канали на всички организатори и партньори на АКМ: Гьоте-институтите в София, Букурещ и Солун, както и други Гьоте-институти в Европа, Столична община и Асоциация за развитие на София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Солунски университет „Аристотел“, мрежата на чуждестранните културни институти EUNIC.
- Възможност за обмен и менторство от членовете на редакционната колегия.
- Възможност за професионален обмен и дискутиране и по този начин обогатяване на докладите по време на международната конференция.
- Избраните кандидати (които не са участвали в АКМ досега) стават членове на мрежата на АКМ.
- Избраните кандидати (които не са участвали в АКМ досега) получават 50% намаление от таксата за участие в бъдещи издания на АКМ.

7. За Академията за културен мениджмънт (АКМ)

АКМ започна като проект на Асоциация за развитие на София в сътрудничество със Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2014 като част от кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Основната цел на проекта е изграждането на капацитет и повишаването на компетенциите на културните оператори в София и региона във връзка с предизвикателствата на големи културни инициативи като Европейска столица на културата.

През 2015 г. Гьоте-институт и партньорите му в България от Институт Сервантес, Чешки културен център, Френски институт и Австрийското посолство се включиха в проекта и така обхватът на АКМ беше разширен – в нея участваха културни мениджъри от цяла България и лектори от Германия, Великобритания, Чехия, Полша, Австрия, Испания и Франция. АКМ досега е включвала лекции, работилници и семинари, както и съпътстващи публични събития и дискусии, мрежови срещи и учебния пътувания в чужбина.

Партньори на АКМ са чуждестранните културни институти от мрежата EUNIC в България, което дава силно международно измерение на програмата.
След две успешни издания на АКМ, реализирани от Гьоте-институт България в сътрудничество със Столична община и Асоциация за развитие на София, както и въз основа на постигнатите резултати и ефекта върху местната културна сцена, Гьоте-институтите в Букурещ и Солун също се включиха и решиха да приложат модела в своите градове. През 2017 Академията за културен мениджмънт има три клона – в София, Букурещ и Солун. Във всеки от трите града беше сформирана група с местни участници, които вече взеха участие в интензивен едноседмичен курс през юни-юли. В края на септември освен международната конференция за културен мениджмънт в София ще се проведе и мрежова среща за участниците в АКМ 2017, с която се цели обмен и насърчаване на сътрудничеството и разработване на съвместни проекти, които ще бъдат финансово подкрепени от фонда за проекти на Академията за културен мениджмънт.

АРС участва в онлайн дискусия на тема "Интелигентният град - основа за цифровата икономика“


АРС участва в онлайн дискусия на тема "Интелигентният град - основа за цифровата икономика“, организирана от ICT Media: http://discussions.idg.bg/135.

Дискусиите на IDG.BG са нова форма на интерактивна комуникация. Те се провеждат в реално време и засяга актуални теми, вълнуващи българския ИТ бизнес и потребители. Светлана Ломева заедно с Велимир Миленкински, Тодор Матев, Георги Жежев и Венцислав Кожухаров дискутират теми като: Устойчиво развитие на регионите и модерната градска среда; Интелигентният градски транспорт, пътна и комуникационна инфраструктура; Европейският опит и финансиране; Публично-частното партньорство в изграждането на устойчива градска среда; Видеонаблюдението като средство за превенция и навременна реакция; Интелигентният бизнес, базиран на иновациите; Дигиталните потребители на ютилити услуги; Smart приложенията като средство за подобряване на градската среда.

СТАРТИРА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА НА АКАДЕМИЯ ЗА МЕНИДЖМЪНТ В КУЛТУРАТА 2017

 
Първият курс на Академията за мениджмънт в културата 2017, ще се проведе от 10 до 15 юли 2017 г. в София.

Гьоте-институт България, Асоциацията за развитие на София, Столична община, Гьоте-институт Букурещ, Гьоте-институт Гърция и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ ще си сътрудничат за организацията на програмата за следдипломна квалификация „Академия за културен мениджмънт“ 2017.

Академия за културен мениджмънт е програма за следдипломна квалификация, която през 2017 г. ще се проведе едновременно в София, Солун и Букурещ с три независими групи с участници и споделена учебна онлайн платформа и учебни формати, както и с обща среща на всички участници и конференция в София.

Програмата включва едноседмичен интензивен образователен курс в София с лекции, семинари, дискусии и индивидуални занимания с български и чуждестранни професионалисти от сферата на културата, както и образователна онлайн платформа с индивидуални и групови задачи.

Програмата на първият курс на Академията за мениджмънт в културата 2017, може да видите ТУК.

Международна конференция “По-интелигентни заедно”


Проектът “По-интелигентни заедно” по програма Хоризонт 2020 ще проведе първата си международна конференция в София на 11-12 юли, 2017. Целта на проекта е да намери баланс между интелигентните технологии и организационното управление, за да се постигнат интелигентни и включващи решения и да се подобри качеството на живот на гражданите. Проектът събира европейски градове-лидери – Лион, Мюнхен, Виена, и градове-последователи – Сантяго де Компостела, София и Венеция, както и градове-наблюдатели – Киев и Йокохама. Партньорството създава съвместно интегрирани решения в областите топлофикация и възобновяеми източници за нискоенергийни региони, енергийна ефективност на обществени и частни сгради, платформи за управление на масиви данни и интелигентни услуги, устойчива мобилност. София, заедно с другите градове-последователи, ще репликира резултатите от проекта.

Настоящата конференция ще се фокусира върху опита и усилията на Столична община за интелигентни и включващи стратегии и решения в областта на устойчивата енергия, мобилност и чистота на въздуха. Севдалина Войнова от Асоциация за развитие на София ще представи Стратегията за интелигентна специализация на София.

Страница 3 от 32

Нагоре